Изборът на княз Фердинанд Сакскобургготски
На 2 август 1887 г. германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован във Велико Търново за княз на българите. Това събитие се съпровожда от дълбока политическа криза, която започва след абдикацията на княз Александър I Батенберг на 26 август 1886 г. Възникналата нестабилност принуждава регентството, съставено от Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков, да търси нов български владетел. Въпреки опитите за избор на други кандидати, краят на кризата се постига с избора на Фердинанд Сакскобургготски, който се превръща в новия княз на България.
Пътищата към короната
Във връзка с избора на нов княз, Великото народно събрание изпраща делегация във Виена, където е предложен австрийският офицер Фердинанд Сакскобургготски. След допитване до Германия, Великобритания и Франция, кандидатурата е приета, без да се търси съгласието на Русия. На 7 юли 1887 г. Великото народно събрание избира Фердинанд Сакскобургготски за княз на България. Той е коронован на 2 август същата година във Велико Търново, където тържествено полага клетва пред народното събрание.
Първите години на управление
През първите години на управлението си Фердинанд оставя Стефан Стамболов да управлява страната, като се заема с пътувания и лични дела. Това дава възможност на Стамболов да модернизира държавата и да укрепи административната й структура. През 1893 г. князът сключва брак с италианската принцеса Мария-Луиза, а неговото престолонаследие, княз Борис Търновски, укрепва положението му на власт.
Помирение с Русия
Князът започва задкулисните контакти с руската дипломация, което води до постепенно укрепване на отношенията между двете страни. През 1895 г. българска делегация, водена от митрополит Климент, е тържествено приета от новия руски император Николай II. Това събитие е важен етап в международното признание на Фердинанд. След това князът се радва на официален прием във всички европейски столици и получава най-висши ордени.
Развитие на страната
Князът подкрепя модернизацията на държавата, като насърчава изграждането на пощи, железници, гари и пристанища. Любител на технологиите, той строи дворци, паркове и градини. Във въоръжението на войската също се влагат големи усилия, като се изгражда елитен офицерски състав. Тези действия укрепват икономическото и военното положение на България.
Обявяване на независимостта
Ограниченията на Берлинския договор, според който България е васално княжество, пречат на Фердинанд да разгърне напълно своите възможности. Затова той приема идеята за независимост. На 22 септември 1908 г. България обявява тържествено своята независимост във Велико Търново. Премиерът Александър Малинов връчва на Фердинанд короната и титлата „цар“, като възстановява достойнството на българските владетели.
Политически изпитания
Политическите успехи на цар Фердинанд достигат връх по време на Балканската война през 1912 г. Въпреки чудесата на българските войски, Фердинанд се оказва виновен за провала на военните действия. През Междусъюзническата война той издава заповед за настъпление срещу бившите съюзници без необходимото осигуряване на тила, което довежда до катастрофа. Въпреки това, престолът остава непоклатен.
Последни години и смърт
Участието на България в Първата световна война на страната на Централните сили води до втора национална катастрофа. На 3 октомври 1918 г. министър-председателят Александър Малинов предлага на монарха абдикацията. Той предоставя престола на своя син Борис III и напуска страната. Още през 1915 г. цар Фердинанд си осигурява пенсия на фелдмаршал от немската и от българската армия. Той умира в родината си през 1948 г., като надживява и двамата си сина – цар Борис III и княз Кирил. Последното му желание е да бъде погребан в България, където е царувал. Научете повече за историческите събития в България.