
Северна България и Северозападът са в криза с пътищата
Северна България и Северозападът продължават да са в преднището на инфраструктурната криза в страната. Според проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), базирано на данни от Агенция „Пътна инфраструктура“, в някои региони повече от половината пътища са в лошо състояние. Това създава сериозни предизвикателства за местното население, бизнеса и икономиката в цялата област.
Най-тежкото положение е в област Монтана, където 65 процента от пътищата са в лошо състояние. Враца следва с 51 процента, докато във Видин ситуацията изглежда малко по-добре с 40 процента. Въпреки това, реалното усещане на шофьорите в региона е съвсем различно. Анализаторът от ИПИ Адриан Николов отбелязва, че статистиката разкрива значителни разлики между различните части на страната.
Изследването показва сериозни дисбаланси
„Правим подробен преглед на социално-икономическото развитие на областите и качеството на инфраструктурата е част от това усилие. За качеството на пътищата използваме официални данни от Агенция „Пътна инфраструктура“. Тези данни са много показателни, защото ясно демонстрират разлики между регионите и видовете пътища“, обяснява Николов.
В национален мащаб общата тенденция е отрицателна. Делът на пътищата в добро състояние е спаднал от 40-41 процента през 2023 година до 37 процента през 2025 година. Въпреки това, стотици милиони евро се отделят за поддръжка, което вдъхновява въпроси за ефективността на инвестициите.
Липсата на магистрали и забавяния в изграждането
Основната причина за инфраструктурното изоставане на Северна България е липсата на завършени магистрали и забавяния при изграждането на вертикални транспортни коридори. Според анализатора, изграждането на автомагистрала „Хемус“ се бави, както и връзките между Видин и София, Русе и Варна, и коридора от Русе през Велико Търново към Южна България.
„Всички тези пътища, които се планират и изграждат, остават по-голямата част само на хартия или в изградената форма са в лошо състояние и бързо изискват ремонти“, коментира Николов.
Пътищата на позора и недоволството на местните
През изминалото лято беше извършен частичен ремонт на първокласния път Е79 в област Враца, Монтана и Видин, но местните жители са категорични, че това е недостатъчно. Състоянието на трасето беше определено като критично от министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, който го нарече „пътят на позора“.
„Наследството са лоши пътища и изпълнени обществени поръчки. Инфраструктурата на Северозапада е в тежко състояние, защото от 24 години най-малко пари са дадени, най-малко ремонти са направени. Този регион е управляван по позорен начин“, заяви Шишков.
Шофьорите са възмутени
Всекидневните пътуващи в региона изразяват силно недоволство от инфраструктурата, която троши автомобилите им и създава предпоставки за тежки инциденти. „Какви пътища?! Ние чупим колите, никой не го интересува. Повече от 50 процента от катастрофите се дължат на лоши пътища. Нямаме добри пътища, изобщо какво правят с тези пари – лошо се пътува“, споделят шофьори.
Икономически последствия
Лошата инфраструктура не е само транспортен проблем. Тя води до тежки икономически последствия. Затрудненото придвижване означава намалена свързаност, по-труден достъп до услуги, ограничения за бизнеса, отлив на инвестиции и в крайна сметка – задълбочаваща се демографска криза.
Източник: globalnewsbg.com