Сушата в Синджар: Нов враг след разгрома на „Ислямска държава“
Близо десетилетие след разгрома на „Ислямска държава“ в Ирак, селата в северната част на страната се изправят пред нов, тих враг – сушата. Това съобщава The Guardian, цитиран от News.bg. В региона, който е бил жертва на екстремистки атаки, сега се случва нещо по-неприятно – климатичните промени започват да разрушават ежедневието на местните жители.
Кметът на село Фака в провинция Синджар, Раджаб Мохамед, казва: „Днес проблемът не е само „Ислямска държава“. Проблемът е водата. Работните места. Бъдещето.“ Сред руините на селото, което преди войната е имало около 150 семейства, се вижда как битките са оставили дълбоки рани – не само върху хората, но и върху самата земя.
След убийствата на язидската общност през 2014 г., селата като Фака и Кубк са оставени на произвола на съдбата. Само около 20 семейства са се върнали, докато останалите са се преместили в други места. Липсата на възстановяване, работни места и основни услуги е станала основна причина за това.
Климатичната криза усилва разрухата
През това лято температурите в Синджар са достигали почти до 50 градуса. Според прогнози на иракските власти до 2050 г. средната годишна температура в страната ще се повиши с 2,5 градуса, а броят на дните с екстремни горещини ще нарасне с 24 процента. Това създава все по-непоносими условия за живот.
Според ООН Ирак е сред най-засегнатите страни в света по отношение на намаляващата наличност на вода и храна и екстремните горещини. Продължителните суши намаляват селскостопанското производство, а валежите стават все по-непредсказуеми.
Ако тези тенденции продължат, до 2035 г. Ирак ще може да задоволява едва 15% от нуждите си от вода, предупреди специалният представител на ООН за страната.
Разселението поради климатични причини
Към септември 2025 г. повече от 186 000 души са били разселени в Ирак по климатични причини, сочат данни на Международната организация по миграция. В село Тал Джаду Бахджат, преди войната живеели над 200 души, днес са останали само 50. Къщите са разрушени, пътищата неасфалтирани, а електроснабдяването непостоянно.
„Хората не си тръгнаха, защото са искали“, казва Бахджат Отман Хасан, който живее в региона. „Тръгнаха си, защото вече не можеха да живеят тук.“
Най-голямото безпокойство вече не са невзривените боеприпаси, а нивото на подпочвените води, което продължава да спада всяка година. „Преди години можеше да се стигне до вода на около 10 метра дълбочина“, казва Хасан. „Днес трябва да сондираме до около 25 метра. С всяка изминала година това става все по-скъпо.“
Селата изгубват жители и поколения
В село Ал Саджа вече не е останал нито един постоянен жител. Преди войната там са живели 37 семейства. Оцелелите 24 къщи са тежко повредени, а магарешки бодил е превзел дворовете, руините и нивите в целия регион.
„Всички заминаха за Тал Афар“, казва 43-годишният Асеф Хасан Али. Той е един от малкото, които се връщат в селото. Живее в Тал Афар, но по време на земеделския сезон отсяда в каравана, паркирана в края на селото, близо до нивите, които все още обработва.
„За семействата е невъзможно – всичко беше разрушено от бомбардировки, никой не може да живее тук“, казва той.
Селата не губят само жители, а цяло поколение. Броят на учениците намалява всяка година, а онези, които завършват средно образование, рядко се връщат след университета.
Други директно избират работа в строителството в Мосул или Ербил, където заплащането, макар и скромно, е по-сигурно от доходите в земеделието.
„Почти всичките ми приятели искат да заминат. Понякога и аз искам да си тръгна. Но ако замина, кой ще помага на родителите ми?“, казва Смаин, жител на село Казал Кую, чиято градина е изгоряла напълно след искра, подпалила сухата растителност.
Климатичната криза не е само външна угроза – тя е част от ежедневието на хората, които се опитват да се справят с непрекъснатото изчезване на традиционния начин на живот. Въпреки това, някои все още се борят да останат, за да се опитат да възстановят нещо от това, което са загубили.
За повече информация за тези и други теми, посетете globalnewsbg.com.