Детските гастроентеролози и нефролози в България: редки специалисти, големи нужди
В почти цяла България липсват специалисти по детска гастроентерология и нефрология. Според данни от Националната здравноинформационна система в страната има едва 39 души, притежаващи тези специалности. Те работят основно в големите градове, като София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Плевен.
Семейства от цялата страна се налага да пътуват до единствените специализирани клиники в столичната област, за да получат необходима помощ за децата си. В Специализираната болница по детска гастроентерология и нефрология в София работят малобройни, но изключително компетентни специалисти.
Специалността е трудна, но отговорна
Д-р Спасия Кирова, специализант по детска гастроентерология в СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“, споделя, че специалността е изискваща и натоварваща. „Трудна е, не всеки би искал да поеме риск. Много сме натоварени. Има деца от цялата страна. Капацитетът на отделението е почти постоянно запълнен“, отбелязва тя.
Д-р Лилия Бозаджиева, специализант по детска нефрология в същата болница, също подчертава предизвикателствата на професията. „Засяга доста редки случаи с животозастрашаващи състояния. Предполагам, че това е част от липсата на желание сред повечето хора. Това, че са тежки случаи, по-скоро ми дава мотивация да научавам повече“, споделя тя.
Неравномерното разпределение на специалистите
Проблемът с недостига на детските специалисти не е само в броя, а и в разпределението им. От Педиатричната асоциация се отбелязва, че в България има значително неравномерно разпределение на детските специалисти по региони.
Доц. Йорданка Узунова, началник на детска клиника в УМБАЛ „Лозенец“ и секретар на Българското педиатрично дружество, посочва: „Това, че ще има много специалисти, не значи, че ще се подобри диагностичният и лечебният процес в детската възраст. Тесният специалист трябва да се занимава с някакво сериозно тежко заболяване. А това, че едно дете го боли корем, това трябва да се разрешава този проблем от педиатъра.“
Решенията зависят от държавата
Според доц. Узунова, решението на проблема изисква ясна държавна политика. „Трябва да има политика, къде, на какво място да се разпредели, на какви места трябва да има по-тесните специалности. Да се подготвят хора, да бъдат стимулирани да отидат там“, отбелязва тя.
Д-р Спасия Кирова също подчертава важността на устойчиви условия за работа. „Пациентопоток да има, добра медицинска грижа като условия и база за обучение. Специалисти, които да ги обучават, и база, в която да работят след това. Заплащането е друга тема“, добавя тя.
Държавната подкрепа и бъдещето на специалностите
Министерството на здравеопазването отбелязва, че всяка година определя места за специализанти, финансирани от държавата, в специалности с недостиг на кадри. Това е едно от усилията, насочени към балансиране на разпределението на детските специалисти в страната.
Въпреки това, проблемът остава сериозен и изисква продължителна и системна работа от страна на всички участници в здравеопазването.
За повече информация за актуалните теми в българското здравеопазване, посетете globalnewsbg.com.