Украинският президент Володимир Зеленски отхвърля идеята за избори във военно време
Украинският президент Володимир Зеленски отхвърли призивите на бившия си министър на отбраната Михайло Федоров за провеждане на избори, определяйки тази перспектива като „огромен риск“ на фона на продължаващата вече повече от четири години война с Русия. Позициите, които Зеленски изрази в събота пред избрани журналисти, днес са сред водещите теми в западния печат.
Военното положение и изборите
Изборите в Украйна не се провеждат по силата на военното положение, което бе обявено в началото на пълномащабното руско нахлуване. Петгодишният мандат на Зеленски изтече през май 2024 г., но до неотдавна в Украйна нямаше особено желание да се провеждат избори, докато войната не приключи. Ситуацията обаче се промени, откакто Михайло Федоров – ползващият се с голяма обществена подкрепа бивш министър на отбраната, който миналия месец бе уволнен от Зеленски, призова за нови избори.
Рискът от разделяне на страната
Президентът Зеленски заяви, че произвеждането на избори в Украйна във военно време създава риск от разделянето на страната. Това се дължи на обстоятелството, че Русия засилва ударите си с балистични ракети и обмисля мобилизацията на още 300 хиляди военнослужещи. „Смятам, че ако искаме да унищожим страната, тогава можем да променим датата на изборите по време на такава война“, каза Зеленски на брифинг пред избрани журналисти.
Обективни предизвикателства
Според източници от западни медии, изборите във военно време са съпътствани от големи предизвикателства. Ракети и дронове редовно поразяват градове, отдалечени на стотици километри от границата, докато милиони украинци продължават да живеят под руска окупация. Освен това, Киев не разполага с механизми, които да дадат възможност на войниците в близост до фронтовата линия или на милионите украинци, които са избягали в чужбина, да упражнят правото си на глас.
Отстраняването на Михайло Федоров
Отстраняването на Федоров шест месеца след назначаването му на поста министър на отбраната предизвика възмущение сред части от украинското гражданско общество и военните. Този ход предизвика необичайни за военно време протести с искания за възстановяване на Федоров на поста му и за уволнението на главнокомандващия на въоръжените сили Александър Сирски, който беше отстранен седмица след Федоров.
Федоров и неговият принос
Федоров, който бе министър на цифровата трансформация, преди да застане начело на министерството на отбраната, бе ценен заради това, че ускори производството на дронове в Украйна и насърчи прилагането на високи технологии в бойните действия. Това помогна на Киев да засили ударите с голям обсег срещу руски нефтени съоръжения и също така да започне кампания от атаки срещу ключова логистична артерия към Крим.
Подкрепа за избори
Опитът на Федоров да наруши консенсуса относно непроизвеждането на избори по време на война обаче бе отхвърлен дори от собствените му поддръжници. Дмитро Козятински – бивш боен медик, който призова за първите обществени протести в подкрепа на Федоров, в сряда заяви, че се отнася „негативно“ към идеята за избори на фона на продължаващата война и призова за край на протестите.
Статистика и обществено мнение
Според резултати от анкета на Киевския международен институт по социология, около 57% от украинците вярват, че избори могат да се произведат едва след окончателното прекратяване на войната. Това показва, че общественото мнение е склонно към изчакване, докато ситуацията в страната не се стабилизира.
Политическа криза и корупционни обвинения
Зеленски е изправен пред засилваща се политическа криза, откакто уволни Федоров и Сирски. Засилва се и вихрещият се около Зеленски корупционен скандал, свързан с обвинения към служители от президентската администрация в присвояване на държавни средства. По време на съботната пресконференция обаче Зеленски изглеждаше уверен, че ще успее да преодолее кризата.
Приоритети на украинския лидер
Докато се подготвяше да посрещне западни лидери по повод отбелязвания днес Ден на независимостта на Украйна, Зеленски заяви, че е по-силно загрижен за хода на войната и за способността страната му да се противопостави на многобройните заплахи от страна на Русия. „Стратегията ми е да доведа страната до края на войната и да запазя независимостта и суверенитета на държавата“, посочи Зеленски.
Икономически предизвикателства
Украйна има бюджетен дефицит в размер на 57 милиарда долара и недостиг на ракети за противовъздушна отбрана, с които да се защитава от засилващите се руски удари с балистични ракети. Освен това се очертава перспективата през следващите месеци Москва да мобилизира още военнослужещи, каза още той.
Увеличение на жертвите
Броят на цивилните жертви в Украйна тази година драстично се е увеличил, сочат данните от публикуван в събота доклад на Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна. От началото на 2026 година са регистрирани най-малко 12 477 жертви сред цивилното население – 1839 убити и 10 638 ранени, което представлява увеличение от 44% спрямо същия период на миналата година.
Допълнителна информация
За повече информация относно развитието на ситуацията в Украйна, посетете globalnewsbg.com.