Съвместни усилия за сигурност в Балтийско море
Държавите с излаз на Балтийско море се консултират за създаване на съвместни специални части за бързо реагиране при руски хибридни атаки. Това обяви министърът на вътрешните работи на Германия Александер Добринт на форум в Фленсбург, който събра представители от девет държави от региона, включително Германия, Дания, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Полша, Швеция и Норвегия, както и Ирландия, която е ротационен председател на Съвета на ЕС.
Срещата във военноморската академия „Мюрвик“ включваше обиколка по Балтийско море на моторна лодка на германската полиция, при която участниците наблюдаваха отработване на отбранителни операции във фиорда Фленсбург. Целта на срещата беше да се създаде оперативна група за бързо реагиране, която ще улесни обмена на информация, особено в региона на Балтийско море.
Руската заплаха и хибридните угрози
Добринт подчерта, че хибридните сценарии нарастват и стават все по-сериозни. Заплахите възникват не само във въздуха – с дронове – но и в морето, а също така засягат киберпространството и стратегическата инфраструктура. Министърът отбеляза, че очаква по-нататъшно увеличение на честотата и сложността на хибридните атаки.
Литовският министър на вътрешните работи Мартинас Кателинас допълни, че сигурността в Балтийско море зависи от сътрудничеството между държавите. Той подчерта, че трябва да се гарантира, че враждебните действия няма да засегнат границите и че онези, които са злонамерени, няма да се възползват от различията и пропуските в обмена на информация.
Литва, която ще приеме ротационното председателство на Съвета на ЕС на 1 януари 2027 г., възнамерява да постави ударение върху укрепването на общия европейски отбранителен капацитет и на подобряването на способността за оценка на евентуални хибридни заплахи.
Искане за допълнително финансиране
Пет държави с излаз на Балтийско море, включително Литва, Естония, Латвия, Дания и Финландия, изпратиха писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В него се изразява нарастващата загриженост относно руската агресия в региона, като се говори за влошаваща се среда за сигурност.
Писмото е подписано от еврокомисари от балтийските републики, както и от представители на Полша и Финландия. Сред изискванията са допълнително финансиране за укрепване на отбраната от руската заплаха, включително инвестиции в сигурността и отбраната в региона.
Освен това, държавите изискват създаване на регионални запаси от основни стоки, осигуряване на средства за гражданска защита, убежища и евакуационна инфраструктура, както и готовност за реагиране на хибридни, кибер, саботажни, електронни и информационни заплахи.
Латвия подготвя извънредно положение
Правителството на Латвия подготви обявяването на извънредно положение по източната граница на страната – с Русия. Министър-председателят Андрис Кулбергс изрази, че няма причина за безпокойство, но подчерта, че подготовката за потенциална заплаха не е същото като пряка заплаха.
Кулбергс посочи, че правителството има задължение да бъде подготвено за най-лошите сценарии и затова укрепва устойчивостта на стратегическата инфраструктура на страната. Той добави, че сигурността не е инструмент за предизборна реторика и че обществеността има право да получава точна и разбираема информация.
Проектозаповедта за извънредно положение е превантивно и временно правно решение за осигуряване на непрекъснатостта на стратегическите услуги по време на евентуална заплаха за въздушното пространство.