Парите следват ученика – дали е реалност или илюзия?
Изразът „Парите следват ученика“ звучи привлекателно, но в реалността неговото приложение е по-сложна задача. Това е една от основните тези на д-р Юлиян Петров, председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, която изразява критичен поглед към модела на делегиран бюджет в училищата.
Според него, делегираните бюджети са резултат от голямата учителска стачка през 2007 година. Това решение, взето за 2008 година, е било стратегическо политическо решение, което прехвърли отговорността за недофинансираното образование от държавата към училищния директор. В резултат на това, училищата започнаха да разполагат с по-голяма автономия в разходването на средствата.
Едно от предимствата на този модел беше появата на така наречения „Преходен остатък“ – оставащите средства в края на годината, които училищата можеха да използват за нуждите на учениците. Преди това общините разполагаха с тези пари, но често ги изразходваха за други цели, а не за образователната инфраструктура.
Добрият директор, който се грижеше за бюджета на училището, успя да направи сградите по-привлекателни и съвременни, като спазва националния критерий за дейност (КТД). Въпреки това, моделът не е без проблеми.
Компонентите на делегиран бюджет
Според д-р Петров, делегираният бюджет не е само „Парите следват ученика“. Той включва още два важни компонента – броя на паралелките и физическата среда. Въпреки това, липсва ключов компонент – броят на учителите, който е многократно предложен от Синдикат „Образование“.
Според него, обвързването на финансирането с резултати е рисково решение, защото не съществуват еднакви критерии за оценка на качеството на образованието. Въпреки опитите за изработване на такива критерии през последните 10 години, те все още не са приети във всички училища.
Качеството на обучението не зависи само от учителите. То също така е свързано с мотивацията на учениците, техната дисциплина и активното участие на родителите. Въпреки това, институциите не са създали инструменти за мотивация на учениците и родителите.
Потенциални рискове при новия модел
Ако се въведе финансиране, обвързано с резултатите, има риск от „галопираща инфлация на отличните оценки“. Това би довело до неправилно оценяване на учебните постижения, което не е от полза за никого.
За да се осигури качествено образование, трябва да се въведе компонент за намаляване на броя ученици в клас и групи, както и компонент за подобряване на физическата среда – ремонт, вътрешна инфраструктура. Освен това, добавката за броя учителите е от решаващо значение за подобряване на качеството на обучението.
Според Синдикат „Образование“, качественото образование може да се постигне само ако се върне авторитетът на учителя, а учениците започнат да спазват училищния правилник. Това включва въвеждане на оценка по дисциплина, задължения за родителите във връзка с училищния правилник, както и забрана за използването на мобилни телефони в училище.
Ролята на родителите в образованието
Една от основните причини за слабото качество на образованието е липсата на възприемане от страна на родителите. В много случаи те виждат образованието само като социална функция – отглеждане и пазене на детето в сигурна среда. Резултатите и качеството на обучението не са им основна грижа.
Това означава, че за да се промени ситуацията, е необходимо да се въведе по-голяма отговорност и участие от страна на родителите. Това може да се постигне чрез промени в училищния правилник и въвеждане на задължения за родителите.
Въпреки предизвикателствата, д-р Петров се надява, че с подходящи реформи и сътрудничество между училищата, родителите и институциите, може да се постигне по-добро образование за всички ученици.
Повече информация за актуалните теми в образованието и други важни събития може да намерите на globalnewsbg.com.