Резултатите от PISA 2025 предизвикаха тревога в образователната среда и среди на политиците, след като България отбеляза най-ниските показатели в Европейския съюз по четене, математика и природни науки. Според официалните данни, българските ученици са в края на класирането сред 38 държави, участващи в проучването. Това е най-лошият резултат от участието на страната в програмата, която се провежда от 2000 г.
Показателите на България
Според изследването, средният резултат на българските ученици по четене е 412 точки, което е под средното в ЕС. По математика страната е с 405 точки, а по природни науки – 403 точки. Тези цифри са най-ниските от 2000 г. и са по-ниски и от резултатите от 2018 г. По всички три дисциплини България е на последно място в ЕС.
Според Министерството на образованието и наука, причините за ниските резултати включват ниска мотивация на учениците, липса на качествено обучение и неравномерното разпределение на ресурсите в училищата. Официално е отбелязано, че някои региони са по-напредни, докато други са в криза.
Реакции от образователната общност
Синдикат „Образование“ отбеляза, че ниската мотивация на учениците е по-тревожна от самите спада в резултатите. „Когато децата не вярват в своята способност, това е по-лошо от статистиката“, заяви представител на синдиката. В същото време, експерти от образователната институция призовават за промени в учебните програми и методиките за обучение.
Наскорошните изследвания показват, че във всички училища се наблюдава недостиг на квалифицирани преподаватели, особено в селските райони. Това също допринася за ниските резултати в PISA.
Политически реакции и изисквания
Председателят на Народното събрание, Цветан Цветанов, изрази загриженост за резултатите и обяви, че ще бъде въведена преработка на образователната система. „Това е критично за бъдещето на нашите деца“, каза той. Същевременно, министърът на образованието, Стефан Танев, заяви, че ще бъдат предприети мерки за подобряване на качеството на обучението.
Въпреки това, опозиционните партии изразиха недоволство от политиката на правителството в сферата на образованието. „Изглежда, че няма стратегия за устойчиво развитие на образованието“, каза лидер на една от опозиционните партии.