Изследовател от България получава международно признание за иновативна научна работа
Радостин Митков, изследовател от Институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“, е получил международна награда за научна разработка, която разглежда надеждността на компютърните симулации в инженерните проекти. Наградата AWE Best Student Paper Award е присъдена сред над 100 изследвания от цял свят по време на Международния симпозиум по компютърно моделиране на въздушни потоци в Канада. Симпозиумът се провежда веднъж на четири години и събира водещи учени от цял свят.
Работата на Митков се фокусира върху един от ключовите въпроси в съвременните инженерни симулации – как да се оцени и гарантира тяхната точност при подпомагане на реални решения. Това включва проектирането на сгради, управлението на градската среда и качеството на въздуха.
Какво е уникалното в работата на Радостин Митков?
Компютърните симулации за флуидна динамика, известни още като CFD, са инструменти, които позволяват на инженерите да прогнозират как ще се движи въздухът около сгради и улици, без да се извършват скъпи физически експерименти. Въпреки това, тези симулации не са напълно точни и винаги има определена несигурност в резултатите.
Работата на Митков предлага нов модел, който анализира два основни източника на грешки едновременно, вместо поотделно, както се прави често. Това позволява по-точна оценка на несигурността и по-надеждни решения при проектирането на градски обекти.
Значението на работата за градската среда
В градската среда всяко промяна, като построяването на нова сграда или жилищен комплекс, може да промени движението на въздуха и качеството му. Инженерите все по-често използват компютърни симулации, за да прогнозират тези ефекти предварително. Ако обаче не знаят доколко са надеждни тези симулации, рискуват да вземат решения, които на практика не работят.
CFD симулациите могат да помогнат за идентифициране на зони с ниска вентилация, силни вятър или неприятни вихри, които влияят на пешеходния комфорт. Това позволява да се разбере как градската среда влияе върху разпространението на замърсяването и да се намерят решения за подобряване на условията.
Цифровият двойник на София и неговото приложение
Радостин Митков е част от екипа, който разработва Цифровия двойник на София – виртуално копие на града, обогатено с данни за сгради, инфраструктура, транспорт и други характеристики. Това позволява да се тестват различни сценарии във виртуална среда, които биха били скъпи или невъзможни за изпробване в реалността.
Например може да се изследва как ще се променят ветровите условия около нова сграда или какво ще се случи с преноса на замърсители при реконструкция на улици. Така може да се оценят потенциалните ефекти и да се избегнат решения, които създават неблагоприятни условия.
Ролята на изкуствения интелект и машинното обучение
Изкуственият интелект и машинното обучение променят начина, по който се изследват ветровите процеси и замърсяването в градска среда. Машинното обучение може да създаде модели, които предоставят резултати много по-бързо от класическите CFD изчисления. Това позволява да се анализират повече сценарии и да се направи по-пълна оценка на потенциалните рискове и ползи.
Такива ускорени модели са особено полезни при проектирането на градски обекти, където е необходимо да се изследват различни варианти за височина, ориентация на сгради и посоки на вятъра.
Конкурентоспособността на българските учени
Българските учени и научни институти имат потенциал да бъдат конкурентоспособни на световната сцена, особено когато работят по международни теми. В последните години се вижда все по-активно участие в международни конференции и проекти, включително в областта на CFD, градско моделиране и цифрови двойници.
Предизвикателствата са свързани с ресурсите, достъпа до изчислителни мощности и устойчивото финансиране. Въпреки това, когато има силни екипи и добри международни партньорства, българските разработки могат успешно да се позиционират на световната сцена.
Практическо приложение в България
Разработките на Радостин Митков могат да намерят пряко приложение в реални проекти за градско планиране и опазване на околната среда. Например те могат да се използват при оценка на влиянието на нови високи сгради върху вятъра и вентилацията в конкретни квартали още на ниво проект.
Симулациите могат да помогнат и за идентифициране на зони с потенциално висока концентрация на замърсители, както и за тестване на различни мерки за подобряване на условията. Когато към това се добави и ясна оценка на надеждността на моделите, тези инструменти могат да станат естествена част от процеса на вземане на решения в общините.
Прочетете повече за иновациите в България и света на технологиите на globalnewsbg.com.