Искам най-сърдечно да благодаря на нашите политици. Без тях никога нямаше да стигнем толкова бързо, толкова уверено и толкова организирано… в ада. Това не е просто постижение – това е национален проект с дългосрочна визия и безупречна последователност.
С години ни обясняваха как всичко върви „в правилната посока“. Оказа се, че просто не сме разбрали – посоката е надолу. Но спокойно, всичко е под контрол. Дъното вече не е граница, а стартова площадка за нови амбиции.
Благодарим за инфлацията, която ни научи да ценим хляба като лукс. Благодарим за обещанията, които се изпаряват по-бързо от бензина в резервоара. Благодарим за стабилността – онази, при която единственото стабилно нещо е хаосът.
Но най-вече благодарим за чувството за хумор, което ни изградихте. Защото ако не се смеем, ще трябва да плачем – а сълзите вече са в дефицит.
И както казва песента In Hell I’ll Be In Good Company – явно поне компанията ще е добра. Там долу. Заедно. Всички.
Наздраве, господа политици.
Ще се видим… където ни заведохте.