Преговори, емисари и политически измествания: Състоянието на международната дипломация
Преди една година, в края на август, в света на международната дипломация се случиха няколко важни срещи, които вдъхнаха надежда за бързо ускоряване на процеса на разрешаване на войната в Украйна. Срещата между руския президент Владимир Путин и американския лидер Доналд Тръмп в Анкоридж, Аляска, беше една от тях. Тя беше възприета като скъсване с предишната европейска политика на изолация на Москва, но резултатите от нея остават неясни.
Според руските източници, при тази среща беше постигнато принципно разбирателство за мирно споразумение, включващо предаването от Украйна на петте крепости в Донбас – Лиман, Славянск, Краматорск, Дружковка и Костянтиновка. Въпреки това, документът, подписан от двете страни, не беше публикуван, а след това се състояха редица преговори между руски и украински делегации, често с участие на американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър.
Въпреки усилията, реален напредък не беше постигнат, а процесът беше блокиран след началото на атаките срещу Иран. Тогава вниманието на Белия дом се насочи към други проблеми, а срещите между Русия и Украйна спряха. Зеленски продължи да разговаря с Тръмп, но без значителен резултат.
В това време Европа се опита да влезе в ролята на посредник, като срещи на върха с Тръмп с европейски лидери и Зеленски бяха организирани. Това се случи три дни след срещата в Анкоридж. Въпреки това, досега Европа не е създала специален пратеник за Украйна, макар да са се изказвали идеи за такъв пост.
Европейски емисари за Кипър и Украйна
През юли Европейската комисия обяви създаването на поста специален пратеник за Кипър, който от десетилетия не е решен. Новият емисар е италианецът Рафаеле Фито, който заема поста като изпълнителен заместник-председател на ЕК. Неговата задача е да работи в тясно сътрудничество с личния пратеник на генералния секретар на ООН за Кипър, Мария Анхела Олгин, и да помогне за възобновяване на преговорите.
Фито е роден през 1969 г. и е дългогодишен представител на партията на италианския премиер Джорджа Мелони „Италиански братя“. Преди да заеме поста в ЕК, той е бил министър на регионалните въпроси и местните власти в правителството на Мелони. Въпреки това, неговото назначение предизвика критики от европейската левица и Зелените, които се притесняваха от ролята на крайнодясна партия в ЕК.
Срещата на Фито с кипърския президент Никос Христодулидис и с лидер на кипърските турци Туфан Ерхюрман беше важна стъпка. Въпреки това, окупираната от Турция част на острова не признава неговото назначение, като поставя ясна граница за участие на ЕС в преговорния процес.
Емисар за Залива: Луиджи Ди Майо
Европейската комисия също създаде поста специален представител на ЕС за Залива, който беше присвоен на италианеца Луиджи Ди Майо. Той е роден през 1986 г. и е известен със своите антисистемни позиции, като е сред основателите на „Движение 5 звезди“. През 2023 г. той беше назначен на този пост, който му дава месечен доход от около 15 000 евро.
Ди Майо е бил вицепремиер в правителството на Марио Драги, но след разцепването на „Движение 5 звезди“ създаде собствената си партия „Гражданска инициатива“, която не постигна значителен успех. Неговата кариера в ЕК започна през 2023 г., когато беше избран за специален пратеник за Залива.
Неговата мисия е да укрепи стратегическото партньорство между ЕС и Съвета за сътрудничество на страните от Залива. Той е посетил няколко държави в региона и е провел редица срещи, които са били възприети като стъпка към по-голяма солидарност в региона.
Въпреки това, критиците му отбелязват, че в критични моменти, като войната в Газа и напрежението в Залива, неговата активност е била ограничена. Въпреки това, той продължава да изпълнява мисията си, като се опитва да се върне в ролята на важен европейски дипломат.
След като навърши 40 години, Ди Майо се появява в медийното пространство с нови събития – брак с майката на детето си и по-голяма активност в италианския парламент. Той изрази подкрепа към правителството на Мелони и изложи идеи за по-голяма роля на Европа в региона на Залива.
Всичко това показва, че Европа се опитва да се върне към активна дипломатическа роля, въпреки сложните политически измествания и несигурността в региона.