Изненадваща тенденция в пазара на „Гражданска отговорност”
През последните десет години пазарът на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е претърпял значителни промени, които предизвикват въпроси за ефективността на съвременните механизми за ценообразуване. Данните, публикувани от Института за пътна безопасност, показват една особено интересна и трудно обяснима тенденция.
Броят на застрахованите моторни превозни средства се увеличава с 38,8% – от 2,534 млн. на 3,518 млн. МПС. В същото време честотата на предявените претенции намалява с 18,7% – от 4,45% на 3,62%. Тоест, има повече застраховани автомобили, но по-ниска относителна честота на щетите.
Въпреки това, цената на „Гражданска отговорност” не спада, а се увеличава. Средната цена през 2015 г. е била около 180 лв., или приблизително 92 евро, докато през 2024 г. средногодишната цена достига 144,1 евро. Това представлява увеличение от приблизително 56,6%.
Важно разграничение: броят на щетите не е едно и също с риска
След като се наблюдава увеличение на броя на застрахованите автомобили, но намаляване на честотата на претенциите, логично би било да се очаква цената да се намали. Вместо това, цената нараства. Това показва, че абсолютният брой на предявените претенции не е единственото, което определя цената.
Абсолютният брой на предявените претенции не намалява – той се увеличава с 13%. Но автомобилите в застрахователната експозиция се увеличават с почти 39%. Следователно относителната честота на щетите намалява от 4,45% на 3,62%.
Това е ключов момент. Ако има повече застраховани автомобили, но по-малка честота на щетите, би било логично да очакваме поне част от този ефект да се отрази благоприятно върху цената. Вместо това, цената нараства.
Това показва, че броят на щетите сам по себе си не определя цената на застраховката. И това е фундаменталният проблем при опита да се представи бонус-малус като механизъм, който чрез броя на нарушенията или щетите автоматично ще доведе до справедлива цена за всеки водач.
Различни рискове, различни последствия
Една щета за 500 евро и една щета за 500 000 евро са една щета като брой, но са напълно различен финансов риск. Следователно, брой щети не е равно на стойност на риска. А още по-малко: повече щети не означава автоматично по-скъпа застраховка, а по-малко щети – по-евтина.
Асоциацията на българските застрахователи посочва, че върху цената влияят не само честотата на щетите, но и размерът на обезщетенията, цените на ремонтите, резервните части, медицинските услуги и други фактори.
Следователно въпросът към бонус-малус е много прост: как тази система ще докаже, че намаляването на броя на щетите при конкретен водач действително води до намаляване на неговия финансов риск и съответно до намаляване на цената на неговата застраховка?
Историческите данни говорят ясно
През 2015–2024 г.:
- +38,8% застраховани МПС;
- +13,0% предявени претенции;
- –18,7% честота на претенциите;
- +56,6% средна цена на „Гражданска отговорност”.
Това е аномалия, която не може да бъде обяснена само с броя на щетите. Именно затова бонус-малус, изграден основно върху броене на нарушения и щети, без да отчита реалната стойност на риска, не може да бъде представен като достатъчен механизъм за справедливо ценообразуване.
Въпрос към обществото
Ако през десетгодишен период честотата на претенциите намалява с почти 19%, а цената на „Гражданска отговорност” се увеличава с почти 57%, защо обществото трябва да вярва, че още една система за преразпределение на цената според броя на нарушенията автоматично ще направи застраховката по-справедлива и ще подобри пътната безопасност?
Това не е доказано. Именно това трябва да бъде доказано.