Ново проучване разкрива важни детайли за поведението на микропластмасите в земеделските почви
Едно ново проучване, извършено от Еврейския университет в Йерусалим, предлага нова перспектива за това как микропластмасите взаимодействат с почвата и как се разпространяват в екосистемите. Резултатите от изследването са в съпротива с предишните теории, които предполагаха, че разлагащите се пластмасови частици стават по-опасни при натрупване в почвата.
Микропластмасите са малки частици пластмаса, често по-малки от 5 милиметра, които се получават при разграждането на по-големи пластмасови продукти или се отделят от битови предмети. Те са способни да пренасят вредни химикали и поради това са предмет на все по-голяма научна загриженост.
Преобладаващата теория в продължение на години е, че с възрастта си, микропластмасите стават по-ефективни в задържането на замърсители, което ги прави по-опасни за околната среда. Въпреки това, новото изследване показва, че това не е винаги така.
Изследване на стареещи микропластмаси в земеделски условия
Екипът от израелски учени, ръководен от докторанта Ювал Шахар, д-р Евятар Бен Мордехай и проф. Бени Чефец, извърши специално проучване, за да разбере как стареенето на микропластмасите влияе на тяхното взаимодействие с химични замърсители в почвата.
Изследователите тестваха линейния полиетилен с ниска плътност (LLDPE), един от най-често използваните видове пластмаса в света, особено в селското стопанство. Този материал се използва в селскостопански филми – тънки пластмасови покрития, които защитават растенията от вятър, слънце и насекоми.
За да симулират реални земеделски условия, учениците заровили използвани пластмасови фрагменти в три различни почви в Израел, в продължение на 20 месеца. След това извадили частиците и ги анализирали.
Резултатите показаха, че въпреки че пластмасите се променят в почвата, тези промени не оказват значителен ефект върху способността им да задържат замърсители като пестициди и фармацевтични продукти.
Почвата, а не микропластмасите, определя риска
Когато изследователите тествали как стареенето влияе върху взаимодействието на микропластмасите с 48 различни органични замърсителя, често срещани в регенерирани отпадъчни води, те установили, че в повечето случаи стареенето не променя значително способността на пластмасите да привличат и задържат тези вещества.
„Нашите открития оспорват общоприетото предположение, че стареенето драстично увеличава екологичния риск, породен от полиетиленовите микропластмаси“, каза д-р Бен Мордехай.
Според изследователите, въпреки че частичното променяне на повърхностите на микропластмасите е очевидно, тези промени не са достатъчни, за да променят значително тяхното поведение в почвата.
Изследователите също установиха, че разликите между различните видове почви – включително съдържанието на органични вещества и глина – имат само минимален ефект върху стареенето на микропластмасите и техното взаимодействие с замърсители.
Микропластмасите остават проблем, но с други рискове
Въпреки тези открития, учениците подчертават, че микропластмасите все още са сериозен екологичен проблем. Големи количества от тях продължават да навлизат в земеделските екосистеми, където се натрупват и остават за дълго време.
„Микропластмасите все още са екологичен проблем, но нашите резултати помагат да се изясни къде всъщност се крият най-големите рискове“, каза проф. Чефец.
„Що се отнася до поведението на тези замърсители в земеделските почви, самата почва, а не пластмасата, върши по-голямата част от работата“, посочи той.
Изследването предлага нова гледна точка за бъдещите проучвания и политиките, свързани с управлението на замърсяването. Въпреки че рисковете от микропластмасите не са толкова големи, както се мислеше, те все още изискват внимателен подход и превантивни мерки.
Прочетете повече за тези важни открития на globalnewsbg.com.