Минималната заплата и производителността на труда: Анализ от Асен Василев
Лидерът на партията „Продължаваме промяната“, Асен Василев, изрази ясна позиция относно това как трябва да се определя минималната работна заплата. Според него, тези, които се опитват да я намалят под 690 евро, се основават предимно на изискванията към производителността на труда.
Досега минималната заплата се определяше по автоматична формула, която я правеше равна на 50% от средната работна заплата. Въпреки това, правителството предвижда промяна в подхода – новият механизъм предвижда определянето на минималната заплата чрез четири критерия: покупателната способност, издръжката на живота, медианната заплата, темповете на растеж на заплатите и равнищата на производителността на труда.
За следващата година, според текущите изчисления, границите са между 620,2 и 672,8 евро. Тези стойности ще бъдат обсъдени от работодатели и синдикати, за да се определи конкретната стойност на минималната заплата.
Производителността на труда и сравнение с други държави
Асен Василев използва данни от Евростат, за да покаже как се сравнява България с други европейски държави. Според него, за 2025 г. българският работник произвежда 6,25 евро продукция за всеки евро минимална заплата. Това е по-високо от средноевропейското ниво – 5,50 евро, както и от румънското – 5,15 евро, и дори от гръцкото и полското – 4 евро.
Според финансовия експерт, ако се използва само производителността на труда, минималната заплата трябва да се увеличи с 11,4%, за да се достигне средноевропейското съотношение. Това би довело до 690 евро на месец.
„Винаги ще има кой да предложи по-ниска цена на база евтин труд. Доскоро беше Азия. След няколко години ще дойде ред на Африка. Успехът на българския бизнес и развитието на българската икономика минава през по-добър продукт и по-висока производителност“, посочи Василев.
Как да се повиши производителността?
Според Асен Василев, повишаването на производителността е задължително за работодателите. Това изисква по-ефективни производствени процеси, по-добра механизация и автоматизация, както и по-добър бранд. Въпреки това, той отбелязва, че конкуренцията на база на най-ниска цена не е устойчив модел.
„Този анализ е важен, за да премахнем веднъж завинаги политическите мантри от икономическите решения“, добави Василев.
В ежедневния пример, който той използва, българският работник, който лети от София до Франкфурт, има рязко увеличение на производителността – от 20 до 73 евро на час. Това не се дължи на нови умения или промени в мисленето му, а на по-добър производствен процес, с по-добра механизация и автоматизация.
Този подход подчертава, че развитието на икономиката зависи от иновации, а не от опит за използване на евтин труд.
За повече информация относно актуалните дискусии и политически решения, посетете globalnewsbg.com.