Норвегия продължава да разработва арктически ресурси, независимо от ЕС
Норвегия ще продължи да разработва петролните и газовите си ресурси в Баренцово море, независимо от подкрепата на Европейския съюз за мораториум върху добива на въглеводороди в Арктика. Това заяви министърът на енергетиката Терие Осланд, който подчерта, че страната се гледа като „зелената батерия” на Европа.
След инвазията на Русия в Украйна през 2022 г., Норвегия се превърна в най-големия доставчик на природен газ за Европа. Страната осигурява около 30 процента от потреблението на газ както в Европейския съюз, така и във Великобритания.
Производството на петрол и газ достига рекордни нива
Миналата година добивът на газ в страната беше близо до рекордните нива, а производството на петрол достигна най-високото си равнище от 2009 година. Въпреки това, официалните прогнози сочат, че след 2030 г. производството ще спадне рязко, ако не бъдат открити и разработени нови находища.
Осланд заяви, че продължаването на дейностите в Баренцово море е в интерес както на Норвегия, така и на Европа. Той подчерта, че в условията на сегашната геополитическа среда, добивът от Арктика ще остане ключов за енергийната сигурност на региона.
ЕС обмисля промяна на политиката си заради енергийната сигурност
Европейският съюз подкрепя забрана за нови сондажи в Арктика по екологични съображения, но обмисля промяна на политиката си заради опасенията, свързани с енергийната сигурност.
Андерс Опедал, главен изпълнителен директор на „Екуинор” (Equinor), най-голямата норвежка петролна компания, заяви, че петролът и втечненият природен газ (LNG) от Баренцово море могат да бъдат доставяни до всяка точка на света, ако ЕС откаже да ги купува.
Опедал подчерта, че единственото, което ще пострада от това, е европейската сигурност. Той отбеляза, че Норвегия разполага с гъвкавост, която ще й помогне да се справи с евентуални промени в политиката на ЕС.
Арктика ще бъде ключов фактор за бъдещия добив
Осланд заяви, че Норвегия има за цел да поддържа производството и износа на петрол и газ приблизително на сегашните нива поне до 2035 година. За това добивът от Баренцово море ще има ключово значение.
Министърът подчерта, че ако Норвегия трябва да остане дългосрочен доставчик на петрол и газ за Европа, тогава Арктика трябва да бъде част от този разговор.
В разговорите с представители на ЕС Норвегия е изтъкнала, че районите на Баренцово море, отворени за добив на петрол и газ, са свободни от лед, както и Северно море, и следователно са по-малко податливи на петролни разливи и други екологични въздействия.
Норвегия подчертава суверенитета си върху арктическите ресурси
Осланд посочи, че Норвегия има суверенното право да разработва ресурсите на Баренцово море, дори ако ЕС продължи да подкрепя мораториума. Според него, страната ще разработва тези райони, а след това ЕС ще реши дали да наложи мораториум върху покупките на този газ или петрол.
Арктическият петрол ще бъде продаван на световните пазари независимо от всичко, докато газът може да бъде изнасян по целия свят като втечнен природен газ от завода на „Екуинор” в Мелкьоя край Хамерфест.
Главният директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол също призова ЕС да преразгледа противопоставянето си на нови проекти за добив на петрол и газ в Арктика. Според него бъдещите доставки са необходими, за да се гарантира енергийната сигурност на блока.
Възобновяема енергия и електроенергийни връзки
Освен петрол и газ, Норвегия произвежда и излишък от възобновяема енергия благодарение на широката мрежа от водохранилища и водни ресурси, захранващи водноелектрически централи. Страната изнася тази енергия за Европа чрез трансгранични електропроводи.
В миналото Норвегия се представяше като „зелената батерия” на Европа, но според министъра тази концепция вече е остаряла, тъй като Норвегия сама не може да балансира европейския електроенергиен пазар.
Тази концепция допринесе за изграждането на нови междусистемни електропроводи, включително връзки с Великобритания и Германия, но предизвика известна съпротива в Норвегия на фона на ръста на цените на електроенергията в Европа.
По-тясната интеграция с европейската електроенергийна система направи Норвегия по-уязвима към колебанията на цените на континента.
Норвегия се оттегля от нови електропроводи
Осланд заяви, че Норвегия няма да изгражда нови междусистемни електропроводи, но остава ангажирана със силното сътрудничество с Европа в електроенергийния сектор.
Той призова европейските страни да укрепят стабилните си електроенергийни доставки, отслабени от затварянето на въглищни и ядрени електроцентрали и от недостатъчните инвестиции в нови газови централи.
Това ще доведе до по-ниски цени и ще създаде по-голяма взаимност при трансграничните потоци на електроенергия, каза той.
„Бъдещето е в наличието на много силна и интегрирана система“, заяви Осланд.