Резултатите от PISA 2025 раздвижиха дебатите за българското образование
Резултатите от международното проучване PISA 2025, които бяха обявени днес, предизвикаха силен обществен отклик. Средните оценки на българските ученици по четене, математика и естествени науки са сред най-ниските за последните години. Това съобщи официалната позиция на кандидата за президент Андрей Гюров, който изрази тревога от състоянието на образователната система в страната.
Според данните, България е под средното ниво на страните от ОИСР във всички три основни дисциплини. Това не е само статистика – това е израз на дългосрочна тенденция, която вече не може да бъде игнорирана. Въпреки това, както отбеляза Гюров, една от най-големите предизвикателства е как ще се справим с негативните тенденции в системата.
Какво искаме от българските деца след 15 години?
Кандидатът за президент зададе въпрос, който изисква отговор от цялото общество. "Какво искаме да могат българските деца след 15 години? Да четат и разбират? Да мислят критично? Да различават информация от дезинформация? Да използват технологиите, без технологиите да мислят вместо тях?"
Този въпрос не може да бъде отговорен от една страна или едно министерство. Той изисква участие на всички едри и малки сили – от учителите и родителите, до университетските преподаватели и гражданските организации. Важно е да се осъзнае, че образованието не може да бъде само въпрос на хора в кабинети. То е отговорност на цялото общество.
Гюров подчерта, че ако едно дете не вижда смисъл в училището, няма да се реши проблема с повече часове или повече тестове. Нужни са реални промени, които да върнат вълнението и мотивацията на учениците.
Пътят към по-добро образование
В своята позиция Андрей Гюров предложи няколко ключови точки, които трябва да бъдат разгледани. Първо, "учителят в центъра". Това означава да се намали бюрокрацията и да се върне времето на учителите, за да могат да се фокусират върху обучението, а не върху административни задължения.
Второ, "пари срещу качество". Важно е да се гарантира, че по-бедните региони не бъдат наказани за стартовите си условия. Това изисква промяна в начина, по който се разпределят ресурсите в страната.
Трето, "дигитализация". Това не е въпрос на броя на компютрите, а на това как тези технологии променят училищната реалност. Дигитализацията трябва да бъде интегрирана в учебния процес, а не да остане само във физически атрибути.
Икономическите изисквания за промени
Въпреки че бюджетът за образование в България расте номинално, делът му в БВП намалява. Според информацията, разходите за образование са намалели от 4,8% на 4,5% от БВП. Планът е до 2028 г. да стигнат до 3,8%. Това не е еднократно решение – това е посока, която трябва да бъде поддържана.
Андрей Гюров подчерта, че като президент ще настоява за промяна в тази посока. Той обаче отбеляза, че това не може да бъде направено за един ден. "Ще започна разговора, който отлагаме от години", заяви кандидатът.
След PISA 2025, общественото внимание към образованието е върху върховете. Въпросът е дали това ще доведе до истински промени или ще остане само възмущение и обвинения. Отговорът ще зависи от това дали ще се предприемат реални стъпки за промяна.
Повече информация за тези теми може да намерите на globalnewsbg.com.