Руският сенчест флот в Черно море: рискове и последствия
След безпрецедентната морска акция на „Грийнпийс“ – България срещу изоставения край Бургас танкер „Кайрос“, организацията публикува нов анализ на движението на руския сенчест флот в Черно море. Според данните, събрани между 1 януари и 1 август 2026 г., най-малко 14 танкера от сенчестия флот са плавали във водите на България и Румъния. Общото време, прекарано в акваториите на двете държави, е 418 часа.
Данните са визуализирани в нова карта на „Грийнпийс“ – България и са базирани на списъка със сенчести танкери на Lloyd’s List, една от най-авторитетните бази данни за морски транспорт и финанси в света. Картата проследява кои от тези кораби са преминавали през Черно море. Корабите са определени като рискови въз основа на поведение като манипулиране на системите за автоматична идентификация (AIS), чести промени на флагове или собственици, липса на адекватни застраховки и движение към пристанища на авторитарни режими като Русия, Иран и Венецуела.
Износът на изкопаеми горива остава ключов източник на финансиране на руския режим и агресивната му война в Украйна. Според прогнозите на Киевското училище по икономика (KSE), приходите от износ на нефт за 2025 г. са 158 млрд. долара, а за 2026 г. се очаква да се увеличи до 191 млрд. долара. Две трети от износа на петрол през юни 2026 г. са осъществени от сенчести танкери. За сравнение, в началото на войната през 2022 г. сенчестият флот е отговарял за 12% от износа на руски петрол.
„Сенчестият флот вече не е само инструмент за заобикаляне на санкции. Случаят с „Кайрос“ показва как за държави като България остават рисковете от тази нелегална схема. Десетки рискови плавателни съдове продължават да преминават през Черно море, а част от тях прекарват дни наред в български води. Това е едновременно екологичен проблем, проблем за морската безопасност и въпрос на национална сигурност. Нямаме второ Черно море и не можем да допуснем то да се превръща в коридор за ръждясали танкери, нефтен теч и геополитическо напрежение“, заяви Мартин Томов, координатор на кампанията „Живо Черно море без нефт и газ“ на „Грийнпийс“ – България.
Черно море – ключов маршрут за руския сенчест флот
Според данни на CREA от юли 2026 г., 53% от руския нефт е бил транспортиран със санкционирани танкери. В същото време Черно море се превръща във все по-важен коридор за руски нефтени продукти от сенчестия флот. Анализ на Киевското училище по икономика през април 2026 г. показва, че 41% от нефтените продукти, превозени от руския сенчест флот по света, са били натоварени на черноморски пристанища, а 31% – в Балтийско море.
Сенчестият флот се състои от стотици плавателни съдове, чрез които Русия заобикаля санкциите, наложени след пълномащабното нахлуване в Украйна, и продължава да печели от износа на изкопаеми горива. ЕС и Г7 въведоха ценови таван за руския петрол, но в отговор Русия започна все по-активно да използва стари танкери с неясна собственост и непрозрачни маршрути.
Без застраховки
Много от корабите в сенчестия флот не притежават застраховка, която да покрива разходите при инциденти или нефтени разливи. Това означава, че щетите при евентуална екологична катастрофа, например в българската акватория на Черно море, ще трябва да бъдат поети от българските граждани, докато виновникът остава трудно установим.
Манипулирането на системите за проследяване в морето (AIS) е друг ключов проблем. Танкерите от сенчестата флота манипулират тези системи и така значително увеличават риска от сблъсъци и инциденти. Според анализ на международната организация Follow the Money, в Черно море са установени 16 000 случая на изчезващи AIS сигнали от плавателни съдове, свързани с Русия.
Сред инцидентите с танкери от сенчестия флот са регистрирани пожари, повреди на двигатели, сблъсъци с други плавателни съдове, загуба на управление и разливи, сочат данни на застрахователни компании. Тези инциденти често костват значителни разходи на правителствата или на застрахователите на други засегнати плавателни съдове. Те често участват и в опасни трансфери на товар от кораб на кораб в открити води, което увеличава многократно рисковете от екологични щети. Такви са документирани и на границата на българските териториални води в журналистическо разследване, останало без реакция от институции.
Риск от военна ескалация
Руският сенчест флот не е само контрабанда, а и риск за въоръжена ескалация. През юни активисти на „Грийнпийс“ документираха действията на санкционирания танкер Kira K, превозващ руски нефт в германската икономическа зона на Балтийско море, заедно с депутати от Бундестага и Европейския парламент. Тогава руски военен кораб, появил се в района, си позволи да се насочи към лодките на активистите и да им нареди да се отдалечат от танкера. Акцията показа, че Русия е готова да допусне ескалация на напрежението, за да защити нелегалната си мрежа, чрез която продължава да изнася изкопаеми горива и да финансира военната си машина.
Отделно от това, разследване на „Центъра за изследване на корупцията и организираната престъпност“ (OCCRP) установи, че на танкери от сенчестия флот са пътували хора, свързани с руски силови структури, включително частната военна групировка „Вагнер“ и военното разузнаване, които следят екипажите и предотвратяват действия, водещи до задържане или отклоняване на корабите. Има и сериозни съмнения за участието на сенчести танкери в шпионски дейности и саботажни операции след прекъсването на подводен кабел в Балтийско море. Случаите показват, че сенчестият флот има и военно измерение и може да създава допълнителен риск за сигурността на европейските държави, през чиито води преминава.
Акцията на „Грийнпийс“ и призив за преминаване към чиста енергия
Новият анализ на „Грийнпийс“ – България идва дни след акцията на организацията с участието на ледоразбивача Arctic Sunrise край „Кайрос“. Активисти от България, Украйна, Испания, САЩ и Филипините изписаха върху кораба посланието NO GAS + OIL, за да насочат вниманието към рисковете, които зависимостта от изкопаемите горива създава за Черно море, местните общности и сигурността в региона. „Грийнпийс“ – България призовава за прекратяване на зависимостта от нефт и газ и за ускорено преминаване към чисти, възобновяеми и децентрализирани енергийни решения.