Противоречивият президент и надеждите, които не се сбъждат
Една от най-големите илюзии, които продължават да живеят в общественото съзнание, е вярата, че новият президент може да направи реални стъпки към съдебна реформа. Това е една от причините, поради които някои от демократичните сили все още не са изразили крайно отрицание към кабинета му. Надеждата е, че той ще определи парламентарната квота по прозрачна и честна процедура и ще оправдае поне част от тези очаквания.
Всъщност, тази надежда е само илюзия. Въпреки че това не е лесно да се каже, защото съществуват хора, които все още вярват в нея, истината е, че нищо не се променя. Президентът постепенно става все по-изолиран и все по-малко му пука от критиките, включително и от тези, които са доброжелателни.
Повтаря се историята на Христо Иванов
Това, което се случва сега, е същото, което се случваше преди с Христо Иванов. Тогава хората вярваха, че той ще направи компромиси заради съдебната реформа. Но това не се случи. Сега тази надежда е прехвърлена върху новия президент, но резултатът ще бъде същият.
Съществува една основна проблема – няма здрава основа, която да позволи тези промени да се случат. Никой не може да се измъкне от системата, ако е влязъл в нея. И това е точно това, което се случва с новия президент.
Той е просто новото, подобрено издание на симбиозата между задкулисие и политическа корупция. Продължителят на модела, който започна с Борисов. Няма начин да се направи реформа, ако всички са част от тази система.
Какво означава това за българското общество?
Всеки, който е във властта, бързо се превръща в част от системата. Това е неизбежно. И въпреки че някои от тези хора са тръгнали с добри намерения, те са потънали в нея и вече не могат да излязат. Това е една от най-големите трагедии на днешния български политически живот.
Протестите са неизбежни, но са и нужни. Колкото по-рано хората осъзнаят това, толкова по-добре. Всеки, който се надява, че ще се случи нещо, трябва да се освободи от тези илюзии.
Всъщност, истината е, че няма начин да се направи промяна, ако хората, които я искат, не са готови да се противопоставят на системата. И това е една от най-големите предизвикателства, с които се сблъсваме.
Какво е ролята на опозицията?
Опозицията, въпреки че някои от нейните лидери правят нещо от време на време, е само фасада. Принципът „Follow the money“ е много ясен – който има пари, има влияние. И това е точно това, което се случва в България.
Копринков е същността, а Демерджиев и Шишков са фасадата. Президентът е просто временно наетият актьор за ролята на „Началник“.
Това не означава, че някой от тези хора е злонамерен. Просто са се превърнали в част от системата, която ги е подчинила. И това е нещо, което не може да се промени, ако не се направи радикална промяна.
И въпреки това, ние все още се надяваме, че някой ще направи нещо. Но това е само илюзия. Истината е, че системата е твърде силен противник, за да бъде променена от хора, които вече са ѝ позволили да ги подчини.
И ето защо, ние трябва да се подготвим за нови протести, нови предизвикателства и нови надежди, които ще се разбият. Но това е част от живота, и ние трябва да го приемем.
За повече информация за тези и други теми, посетете globalnewsbg.com.