Шипка: Съдбовен бой в българската история
23 август 1877 г. се записва в историята като най-тежкият ден от отбраната на Шипка. Този ден съществено променя хода на Българската война и се превръща в символ на героизма и отпора на българските опълченци.
От 9 (21) до 11 (23) август 1877 г. на връх Св. Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо войските на Сюлейман паша срещат руско-българския отряд на ген. Николай Григориевич Столетов. Това е една от най-важните сражения във войната за освобождение, което съществено влияе на изхода на конфликта.
След битката при Стара Загора Сюлейман паша насочва войската си, която включва 27 000 редовна войска и 34 оръдия, към Шипченския проход. Придвижванията на турските войски остават неизвестни за руското командване, което ги очаква на друго място.
Едва на 7 (19) август ген. Столетов информира, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка. Той предупреждава, че силите на противника са грамадни, но че неговите бойци — тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини — са готови да се бият до края и че подкрепления са крайно необходими.
На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава поради липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник — един ручей в източното подножие на връх Св. Никола.
Българските опълченци се сражават с голяма отвъртност. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени. Въпреки това, отбраната на Шипка продължава с непрекъснати бойни действия.
Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Към 10 часа турците получават подкрепление. Към обяд всички атаки са отбити, но положението остава критично. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17:00 ч. настъпва критичният момент. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените.
Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен.
По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника — на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана, а българската отбрана става символ на стойността и стойността на нацията.
След този съдбовен бой Шипка става не само стратегически важна точка, но и символ на българската борба за свобода. За повече информация за историята на Българската война и значението на Шипка, посетете globalnewsbg.com.