Кога земята започва да гори: какво е толкова опасно в торфените пожари
Когато екологът Румяна Иванова пристига на място на пожар край Илинденци през лятото на 2025 г., тя не очаква да види нещо, което да я накара да се притесни за цялата екосистема. Вместо това, тя установява, че под краката им гори не само гората, но и самата земя. Това, което се случва, е резултат от изсъхнал торф, който се превръща в скрито гориво.
Торфът е една от най-важните природни екосистеми, но и една от най-уязвимите. Той се натрупва във влажни зони, където частично разградени растителни остатъци образуват тънки пластове. Този процес е изключително бавен, със скорост само няколко милиметра годишно. През хилядолетията тези пластове съхраняват огромни количества въглерод, които са критични за баланса на климата.
Торфът: природен въглероден депозит
Торфът не е просто почва. Това е слой от органична материя, която се натрупва във влажни и бедни на кислород условия. Той заема около 3% от сушата на Земята, но съхранява повече въглерод от всички гори, взети заедно. Това го прави едно от най-важните естествени въглеродни депа на планетата.
Но този въглерод остава безопасен само когато екосистемата запази своя воден режим. Когато този баланс бъде нарушен – например при продължителна суша или пресушаване на влажни зони – торфът започва да изсъхва и става лесно запалимо гориво. Това създава риск от пожари, които не само унищожават растителността, но и изгарят самата почва.
Защо торфените пожари са толкова трудни за овладяване?
Когато огънят достигне до изсъхнал торф, той не просто гори над земята. Той прониква десетки сантиметри под повърхността, където тлее почти незабележимо. Това прави торфените пожари изключително трудни за гасене. Дори когато на повърхността вече няма видими пламъци, под земята пожарът може да продължи да тлее.
Тези пожари често се наричат „зомби пожари“, защото могат да продължат седмици или дори месеци. Някои от тях остават активни под снежната покривка през цялата зима и се разпалват отново през пролетта, когато снегът топне. Това прави тяхното управление и предотвратяване изключително предизвикателно.
Какво се случва в България?
В България има места, където при определени условия може да се стигне до торфени пожари. Рискът съществува във високопланинските торфища и в торфообразуващите влажни зони. Пример за това е пожарът в района на Илинденци, където екологът Румяна Иванова установява, че гори и самият торф.
Там торфеният слой е образуван от многогодишни натрупвания на частично разложена тръстика и друга растителност. Огънят не само гори над земята, но и под нея, което прави работата на огнеборците изключително трудна. Дори след потушаването на пожара, огънят може да се върне на други места, защото тлее под земята.
Такъв случай се случва и в Драгоман, където влажните зони са особено уязвими. През 2020 г. пожарът унищожи около 80% от растителността и повлия на водното ниво на блатото. Дори след шест години, мястото все още се възстановява, макар и да се наблюдава връщане на някои видове животни и растения.
Каква е най-добрата защита от торфени пожари?
Най-добрата защита на торфищата е в опазването на естествения воден режим. Когато торфът остава влажен, той не може да изгори. Затова възстановяването на пресушени торфища, затварянето на отводнителни канали и запазването на естественото водоснабдяване са ключови мерки за предотвратяване на бъдещи пожари.
Тези действия не само опазват биоразнообразието, но и намаляват риска от въглеродни емисии. Когато торфът остава влажен, той продължава да съхранява въглерода, натрупван в него стотици и хиляди години, а рискът от пожари остава минимален.
Примери от световно ниво показват, че торфените пожари са все по-често срещани в Канада, Аляска, Сибир и Югоизточна Азия. През 2023 г. в Канада 75% от въглеродните емисии са дошли от изгарянето на почвата и торфа, а в Индонезия пожарите в пресушени торфища причиняват тежко замърсяване на въздуха и здравни проблеми за милиони хора.
Затова опазването на торфищата е не само екологичен приоритет, но и стратегически избор за бъдещето на климата. Докато торфът остава влажен, той продължава да съхранява въглерода, а рискът от пожари остава нисък. Това е ключът към устойчивото бъдеще.
За повече информация за климатичните промени и екологичните предизвикателства, посетете globalnewsbg.com.