Традиционните български млечни продукти в съвременния свят
Киселото мляко, сиренето и кашкавалът са част от българската култура и традиции от хиляди години. Въпреки изминалите години, тези продукти продължават да се приготвят по старинни методи, но с адаптация към новите изисквания и условия. Според информация от „Нова телевизия“, традиционните рецепти се предават от поколение на поколение, като се съчетават със съвременни практики.
Мина Варджиева, технолог с над 35 години опит в преработката на мляко, е една от онези, които са се върнали към занаятчийското производство. В началото на новото хилядолетие тя преустановява промишленото производство, за да се върне към ръчното, традиционно изработка. „Ръчно производство, микрофлора, която е от региона. В началото беше доста трудно, но сега вече стана популярно. Предавам този занаят на много колеги, които искат да затворят цикъла, както и на хора, които искат да си правят продуктите вкъщи“, споделя Варджиева.
Тя избира да развива занаята в района, откъдето са нейните корени. Работи с местни хора и използва мляко от животни, които се хранят с растителност от региона. „Имаме всичко необходимо, включително и нашия Lactobacillus bulgaricus. Той присъства навсякъде – във въздуха, във вимето и в околната среда“, обяснява тя.
Продуктите се приготвят по традиционни рецепти, но технологията е адаптирана към днешните условия. Според Варджиева не е възможно просто да се повторят рецептите на хората отпреди 200 или 300 години. Промените в климата и изискванията на потребителите са ключови фактори, които променят начина на производство.
Една от причините е промяната на климата. Преди години сиренето можело да зрее в обикновено мазе при температура около 12–14 градуса. Днес същото помещение може да достигне 18–20 градуса заради по-високите температури. Това изисква нови подходи при съхранението и зрееето на продуктите.
Променят се и предпочитанията на потребителите. В традиционното производство основните естествени консерванти са солта, студът и млечната киселина, образувана от бактериите. „Сега искаме да не ни е солено. Значи консервирането трябва да мине в друга посока – да използваме повече студа. Въпреки всичко стъпваме върху това, което знаем от старите майстори. Аз съм учила много от тях“, казва Варджиева.
Интересът към традиционните технологии привлича хора от цялата страна. Андон Батуров пътува повече от 300 километра от Родопите до Северния Предбалкан, за да научи как се приготвя кашкавал по стария начин. „Исках да дойда тук, за да видя как точно се прави тази старовремска технология на кашкавала от истинско мляко и да стане един хубав, истински продукт. Искам и аз да го направя за себе си“, споделя той.
Традиционните млечни продукти не само са част от българската култура, но и отразяват уникалната история, местните ресурси и уменията на хората. Въпреки промените, те продължават да се ценят и да се предават, като се адаптират към новите реалности.
За повече информация за традиционните български технологии и продукти, посетете globalnewsbg.com.