Мигрантски шок в испанския ексклав Сеута
Събитията в испанския северноафрикански ексклав Сеута бяха драматични и краткотрайни. Според данни на испанското вътрешно министерство около 50 000 мигранти, пристигнали в града, са го напуснали в кратки срокове. Въпреки това, това събитие се превърна в една от най-тежките миграционни кризи в Европа, според информация, публикувана от АРД.
Въпреки че това събитие е изглеждало като излет, реалността е много по-сложна. Някои от съседните на Европа държави използват страданията на населението си като средство за натиск срещу ЕС. В Мароко, където службите за сигурност контролират почти всичко, е изненадващо, че граничните служители спрат работа и позволят на десетки хиляди да преминат границата.
История на подобни събития
Случай, подобен на този, се е случвал и преди пет години. Тогава в Испания бе приет в болница лидер на Освободителния фронт „Полисарио“, чиято кауза е независимостта на Западна Сахара, анексирана от Мароко. В Сеута в това време пристигнаха около 5000 души. Испанският министър-председател Педро Санчес уволни външната си министърка и подкрепи позицията на Мароко по въпроса за Западна Сахара.
Испания има дълга история на добросъседска връзка с Мароко. Пример за това е 2019 година, когато Мароко блокира търговията с испанския ексклав Мелия, а Мадрид не протестира. Подобна ситуация се случи и когато в телефоните на испанския премиер и на министри бе открит шпионски софтуер. Според информация, той вероятно е бил свързан с мароканските тайни служби.
Политически опортюнизъм и икономически фактори
Сега Мароко отваря шлюзовете за мигранти, след като Испания сключи обширно икономическо споразумение с Алжир – най-големия враг на Мароко в региона. Според наблюдатели, Рабат използва притока на мигранти като средство за натиск върху Испания и Европа.
Однако, мигрантите, които преминат границите на Сеута и Мелия, не попадат в континентална Испания. Там има строг граничен контрол. Затова, поставянето под въпрос на свободата на придвижване в Шенгенското пространство заради Сеута, е чист политически опортюнизъм. Европейците трябва да се замислят как да станат по-малко податливи на изнудване от съседните държави.
История и статус на ексклавите
Сеута е в испански ръце от 1580 година, а Мелия – от 1497. Двата града имат автономен статут от 1995 година и са военни бази. Общата им площ е 30 кв. км, а населението им е малко над 170 000 души. Според данни на властите в Сеута, около 60 000 мигранти са пристигнали там, което представлява почти 70 процента от населението на ексклава. Това направи справянето с кризата почти невъзможно.
При опита си да стигнат до Сеута, най-малко 67 души са загинали. Както Сеута, така и Мелия са били обект на масови щурмове от мигранти – шест пъти между 2005 и 2019 година. Всеки път мигрантите се опитват да преодолеят строго охраняваните гранични огради или да преплуват през Средиземно море, което често води до смъртни случаи.
Европейският съюз е призовавал Испания да увеличи сигурността по границите на ексклавите, а Италия дори временно е прекратила действието на Шенгенското споразумение.