Ангелина Мелникова стана европейска шампионка. Победи с резултат, талант и години труд.
Но на почетната стълбичка липсваха две неща – руският флаг и руският химн.
Причината не беше допинг. Не беше нарушение на правилата. Не беше измама.
Причината беше националността ѝ.
На Европейското първенство в Загреб руските състезатели участваха без национални символи, а Русия дори не беше изписвана с обичайното си име и код.
И тук вече спортът престава да бъде просто спорт.
Може да осъждаме действията на едно правителство. Може да спорим за войни, санкции и международна политика. Но спортистът не е правителство.
Мелникова не спечели медала в Кремъл. Спечели го в залата.
Тя тренира. Тя рискува. Тя излезе срещу конкурентите си. И тя победи.
Кадрите от награждаването показаха видимо развълнуваната шампионка. Не можем категорично да твърдим защо е плакала. Но един факт остава безспорен – в най-големия момент от победата ѝ националните символи на страната ѝ бяха забранени.
Какво точно постига това?
Наказва ли руското правителство?
Или наказва един спортист за паспорта му?
Спортът трябва да бъде едно от малкото места, където човек се оценява по резултата, а не по политиката на държавата си.
Ако е нарушил правилата – санкционирайте го.
Ако е използвал допинг – отнемете медала.
Но ако е победил честно – оставете го да бъде победител.
Днес става дума за руски спортист. Утре може да бъде спортист от друга държава, чието правителство някой не одобрява.
И точно затова границата трябва да бъде ясна.
Политиката има достатъчно трибуни. Нека поне почетната стълбичка остане за спорта.