България и превъоръжаването на ВВС: 15 години без решителен избор
След дълги години на колебания и пропускани възможности, България все още не е успяла да направи окончателния преход от съветската към натовската бойна авиация. Това създава сериозни проблеми както за националната сигурност, така и за поддръжката на съюзници в региона.
Въпреки че САЩ отказаха да предоставят употребявани F-16, а Швеция отхвърли предложението за употребявани „Грипен“, България продължава да търси решения, които да позволят на ВВС да остане въоръжена. Въпреки това, дори новите самолети не са в състояние да компенсират дългогодишната липса на стратегически подход.
Доставката на втората партида F-16 се забавя, което предизвиква въпроси за това как ще се справим с изоставането на авиацията. Въпреки че въпросът е не само за отлагане на доставки, а за цялостна политика на превъоръжаване, отговорността лежи върху тези, които са били на върха на властта.
Румен Радев: От командир до премиер, но без модернизация
Румен Радев, който е бил командир на ВВС, а после и президент, сега е премиер. Въпреки че той самият през 2022 г. предупреждаваше за риска от „празнота“ след спирането на МиГ-29, решението за втората партида F-16 беше взето при служебното правителство, което той назначи.
Това е показателно за това как политиката на страната е била непоследователна и неспособна да осигури устойчиво развитие на ВВС. Вместо да се изгради ясна стратегия за превъоръжаване, България продължава да се опитва да се справи с проблемите чрез краткосрочни решения.
Съседите ни — Румъния, Турция, Гърция и дори Сърбия — вече са направили избор за ново поколение бойна авиация. Това означава, че те са избягвали риска от изоставане и са се подготвили за бъдещите изисквания.
България обаче остава в същото положение, в което е била през годините — със съветски самолети, които вече не са в състояние да отговарят на съвременните изисквания.
Потенциални източници: Употребявани самолети или нови решения?
След отказите от САЩ и Швеция, България се опитва да намери други начини за превъоръжаване. Въпросът е дали тези решения ще бъдат устойчиви или само ще удължат живота на съветските самолети.
Това включва търсене на употребявани самолети, които въпреки това могат да бъдат използвани за национална сигурност. Въпреки това, този подход не решава основния проблем — липсата на стратегически избор.
Вместо да се фокусираме върху по-дългосрочни решения, продължаваме да преследваме възможности, които не са в състояние да осигури стабилно и устойчиво въоръжение. Това е не само безсмислено, но и рисковано.
Истинската въпросна е защо сме стигнали дотук. Въпреки че не аз и вие сме създали този проблем, е важно да се разбере, че отговорността е върху тези, които са били на върха на властта.
След 15 години на провалена политика, е време да се направи ясен избор за бъдещето на българската бойна авиация. Ако не го направим, ще продължим да се борим със същите проблеми, без да има реален напредък.