Автоматизираните ядрени системи създават нови рискове за международната сигурност
С развитието на изкуствен интелект и автоматизацията, нови технологии стават все по-важни за военните стратегии. Сред тези технологии се намират и системи за управление на ядрени оръжия, които създават нови, изключително сериозни предизвикателства за международната сигурност, съобщава GlobalNews.bg.
Според анализ на Джошуа А. Шварц от Института за стратегия и технологии „Карнеги Мелън“ и Майкъл К. Хоровиц от Съвета по международни отношения, възможността решенията за използване на ядрено оръжие да бъдат автоматизирани е не само възможна, но и все по-напреднала. Това създава нови рискове, които не могат да бъдат леко пренебрегвани.
Исторически прецедент: „Мъртвата ръка“
Историческият пример за „Мъртвата ръка“ или „Периметър“ показва, че автоматизацията на ядрените системи не е нова идея. Тази система, разработена по време на Студената война от Съветския съюз, е предназначена да осигури отговорен ядрен удар, дори ако ръководството на страната бъде унищожено.
Съвременните технологии обаче позволяват по-голяма степен на автоматизация, което може да промени не само функционирането на системите, но и рисковете, свързани с тях.
Автоматизацията може да направи ядрената заплаха по-убедителна
Обикновеното ядрено възпиране се основава на възможността за отговорен удар, който да доведе до взаимно унищожение. Въпреки това, възможността за автоматизирано изпълнение на тези решения може да промени тази логика.
Ако лидерът предварително делегира решението за използване на ядрено оръжие на автоматизирана система, това може да направи заплахата по-сериозна. Противникът вече няма да може да разчита, че човешката преценка ще спре атаката в последния момент.
Експеримент с британски депутати и граждани
Шварц и Хоровиц са провели експеримент, в който участват над 100 действащи британски депутати и повече от 1000 граждани. На участниците е представен хипотетичен сценарий, при който Русия напада Естония и заплашва НАТО с ядрен удар, ако Алиансът се намеси.
Разликата в сценария е в начина на изпълнение на заплахата: в единия вариант решението е контролирано от хора, а в другия е делегирано на автоматизирана система. Резултатите показват, че автоматизираната заплаха се възприема като по-опасна.
Британските граждани са били с над 13% по-склонни да повярват, че Русия ще използва ядрено оръжие, а британските депутати са били с около 9% по-склонни да подкрепят отстъпление от защитата на Естония.
Рискът от техническа грешка и кибератаки
Автоматизирането на ядрените системи носи рискове, които не могат да бъдат леко пренебрегвани. Компютърните системи могат да откажат, да бъдат хакнати или да интерпретират неправилно информацията.
По време на Студената война имаше няколко случая, при които системите за ранно предупреждение погрешно са показвали началото на ядрена атака. В тези моменти човешката преценка е предотвратила катастрофа.
С изкуствен интелект обаче рискът може да бъде още по-голям, особено ако се използват сложни модели, чиито решения трудно могат да бъдат обяснени или проверени.
Ядрено „блъфиране“ и психологически ефект
Държавите имат стимул да твърдят, че разполагат с автоматизирана ядрена система, дори когато това не е вярно. Това може да се използва като психологически инструмент за принуда.
Самата несигурност дали системата съществува може да бъде достатъчна, за да накара противника да отстъпи. Това превръща автоматизацията в не само технологичен, но и в психологически инструмент за ядрена принуда.
Какво могат да направят ядрените държави
Авторите предлагат няколко мерки за намаляване на рисковете. Сред тях е укрепване на способностите за втори ядрен удар, което би намалило стимулите за създаване на автоматизирани системи.
Друга възможност е създаването на многостранно международно споразумение, което да забрани автоматизираното изстрелване на ядрени оръжия. Това би било по-силно, ако бъде превърнато в международно правно обвързващо споразумение.
За НАТО е важно да проведе стратегически и военни симулации, които да покажат как Алиансът би реагирал при автоматизирана ядрена заплаха.
Армагедон на автопилот
Автоматизираните системи имат своите предимства, особено при конвенционални операции. Но автоматизирането на ядреното командване е напълно различен въпрос.
Технически неизправности, кибератаки, погрешна интерпретация на информацията и прекомерно доверие в автоматизираните системи могат да превърнат една грешка в глобална катастрофа.
Поставянето на Армагедон на автопилот би създало уникални рискове, които не могат да бъдат сравнявани с тези при конвенционалните оръжия. Именно затова, според авторите, човешкият контрол върху решенията за използване на ядрено оръжие трябва да остане неприкосновен.