Нов механизъм за определяне на минималната работна заплата
Министерският съвет одобри промени в Кодекса на труда, които въвеждат нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Това обяви социалният министър Наталия Ефремова, която посочи, че новият подход ще осигури по-справедливо и предвидимо изчисление на този важен показател.
Според промените, всяка година до 15 август правителството ще има задължението да предложи нов размер на минималната работна заплата. На всеки три години ще се извършва и оценка на нейната адекватност, за да се осигури, че тя отговаря на реалните условия на пазара на труда и на нивото на издръжка на живот.
Критериите за определяне на минималната работна заплата
Механизмът беше разработен през август съвместно със социалните партньори. Промените регламентират критериите и конкретните измерители, които ще се използват при определяне на минималната работна заплата, както и референтните стойности за оценка на нейната адекватност.
Целта е размерът на минималната работна заплата да достигне едновременно до 60% от медианната работна заплата и да достигне до нивото на издръжка на живот. Националният статистически институт ще обявява какво е нивото на издръжка на живот, а също така ще има ангажимент до 9 месеца, считано от момента, в който се приеме законопроектът от страна на Народното събрание, да изработи методология, по която тя да се изчислява.
Предвижда се социалните партньори да участват реално в преговорите за определяне на минималната работна заплата. Размерът ще се определя на базата на четири критерия, обединени в композитен индикатор.
Композитният индикатор
Критериите включват:
- Покупателна способност – чрез средногодишното изменение на цените в малката потребителска кошница;
- Ниво на работните заплати – чрез годишното изменение на брутната медианна работна заплата;
- Ръст на заплатите – чрез годишното изменение на средната брутна работна заплата;
- Производителност на труда – чрез годишното изменение на брутната добавена стойност на един зает за последните 10 години.
Този подход ще осигури по-добра прозрачност и по-справедливо разпределение на минималната работна заплата, като вземе предвид както икономическите, така и социалните аспекти.
Промени в Закона за семейни помощи за деца
В същото време Министерският съвет одобри и промени в Закона за семейни помощи за деца, с които се облекчават условията за получаване на подкрепата от държавата.
Една от ключовите промени е отпадането на изискването еднократните помощи за ученици от 1, 2, 3, 4 и 8 клас да се връщат при повече от пет неизвинени отсъствия. Мотивът е, че помощта се предоставя за цялата учебна година и връщането на пълния ѝ размер е несъразмерна санкция.
Променя се и режимът при месечните семейни помощи. При натрупване на определен брой отсъствия помощта вече няма да се спира за цяла година, а само за месеца, в който са допуснати отсъствията. Според направените анализи продължителното спиране на помощите може да увеличи риска от отпадане на децата от образователната система, вместо да мотивира редовното им посещение.
Разширяване на кръга на получаващите семейни помощи
С промените се разширява и кръгът на лицата, които могат да получават семейни помощи. Бременни жени и семейства на чужди граждани с предоставена закрила по Закона за убежището и бежанците ще имат право на семейни помощи при изпълнение на съответните условия.
Тези промени са насочени към по-голяма социална защита и подкрепа за уязвими групи, както и към по-ефективно използване на държавните ресурси.
За повече информация за тези промени и други актуални новини, посетете globalnewsbg.com.