Книгата „Последният ловец на делфини“ разкрива историята на България и човешките съдби
Писателят Захари Карабашлиев представи новата си книга „Последният ловец на делфини“ на събитие в Художествената галерия в Созопол. Събитието бе част от програмата на Празниците на изкуствата „Аполония“, които се провеждат от 1984 г. и са едно от най-важните културни събития в региона. Модератор на представянето бе историкът проф. Веселин Методиев, който посочи книгата като изключителен пример за художествено творчество, вдъхновено от истински исторически материали.
Историята на България чрез човешките съдби
Проф. Методиев определи Карабашлиев като един от авторите, които правят истинска чест на националната култура. Според него „Последният ловец на делфини“ не е просто художествен роман, а илюстрация на начина, по който историята се превръща в човешки разказ. Той отбеляза, че книгата не превръща историческите събития в пропаганда, а се стреми да представи хората, които са ги създали.
„Историята – това са хората. Историята не е абстракция, а човешкото живеене“, каза историкът. Той подчерта, че Карабашлиев работи с архиви, стари вестници и устни свидетелства, за да превърне историята в лична и осмислена история.
Източници и исторически материали
Карабашлиев разказа, че романът дължи голяма част от материала си на мемоари, архивни документи и устни свидетелства. Сред източниците му са мемоарни книги на Йордан Вълчев, Стефан Бочев и Атанас Москов, както и сборникът „Ехо от войните“, който събира разкази на живи участници във войните. Писателят отбеляза, че неразказаните истории съществуват в библиотеки и архиви, но често са пропускани от публичното пространство.
Историята на млад мъж и неговия дядо
В центъра на романа е историята на млад мъж, който попада на документален филм от 1956 г., заснет за делфиноловна лодка. Във филма той разпознава своя дядо – човек, за когото цял живот е вярвал, че е бил убиец, осъден и починал в затвора. Откритието поставя началото на търсене на истината за дядото, за бащата и в крайна сметка за самия герой.
Колективна памет и истината
Паралелно с това в историята се появява млада жена, завърнала се от САЩ, за да работи върху дисертация за колективната памет на делфините. Въпросът дали делфините имат колективна памет се превръща в ключов елемент на романа, свързвайки личната история на героите с по-големите теми за паметта, наследството и истината.
Промяна във формата на романа
Карабашлиев разказа, че романът е претърпял сериозна промяна в процеса на писане. В края на миналото лято ръкописът е бил около 600 страници, но авторът го е съкратил драстично и го е пренаписал за кратко време. Книгата стана доста различна от първоначалния замисъл, но изключително вярна към самата себе си, отбеляза той.
Реалният лов на делфини в България
Важна част от разговора беше посветена на реалния лов на делфини в България. Карабашлиев припомни, че индустриалният лов е съществувал до 1966 г. и описа начина, по който са били организирани ловните експедиции – с малки рибарски лодки, стрелци и гмуркачи, които са извличали убитите животни.
Именно реалният лов на делфини се оказва един от ключовете към романа. Карабашлиев разказа, че като ученик е попаднал на стихотворението „Лов на делфини“ на Веселин Ханчев. Дълго време не е разбирал неговата алегория, тъй като не е знаел, че ловът на делфини действително е съществувал в България.
Празниците на изкуствата „Аполония“
Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство. БТА е медиен партньор на събитието.
Научете повече за събитията в България и света на globalnewsbg.com