Събитията около Шипка през 1877 година
На 8 август 1877 година, генерал Столетов изпраща тревожна телеграма до генерал Радецки, в която предупреждава за усилението на османските сили в района на Шипка. Телеграмата съдържа информация, че целият корпус на Сюлейман паша се развръща срещу руските войски на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни, а защитниците са принудени да се борят с ограничени ресурси.
В този момент руските войници и българското опълчение са в критично положение. Според данни, 7500 руски воини и български опълченци с 27 оръдия срещу 27 000 души турски войници с 48 оръдия. Това е една от най-критичните точки в борбата за освобождение на България след 500 години османско иго.
Развитието на сражението
След боевете при Стара Загора, Централната османска армия с командир Сюлейман паша се насочва на север, за да премине Стара планина. Целта е да се пробие блокадата при Плевен и да се съедини с частите при Западната армия и Източнодунавската армия в четириъгълника Русе – Шумен – Варна – Силистра.
Ако Централната османска армия успее да премине Стара планина, това би поставило в критично положение Руската армия и би променило крайния изход от войната. На 7 август е открито съсредоточаването на Централната османска армия при Казанлък. На 8 август генерал-майор Столетов изпраща телеграма до генерал-лейтенат Радецки, в която съобщава за развитието на обстановката.
На помощ с ускорен марш са насочени подкрепления, които са необходими за три дни. На 9 август започва героичната борба на Шипка. През нощта на 8 срещу 9 август частите от колоната на Реджеб паша се придвижват към вр. Малък Бедек и около 7:00 часа отхвърлят руските постове, изграждат позиция и разполагат батарея. Към 8:00 часа атакуват руските позиции на вр. Свети Никола.
Критична обстановка и отбрана
Генерал-майор Столетов преценява действията като начало на главния удар и подкрепя силите на полковник Толстой с целия пехотен резерв на Шипченския отряд. Около 9:00 часа колоната на Шакир паша атакува Орлово гнездо. Нарушава заповедта да води само демонстративен огън и предприема фронтална атака срещу първата руска позиция в района на Малката батарея. Атаката е отбита, но османски подразделения се окопават на 150-200 метра от позицията и водят интензивна стрелба.
Създадената обстановка дава основание Полевия щаб на Руската армия да разпрати съобщение до всички части: „Шипка е силно атакувана от армията на Сюлейман паша. Атаката започна сутринта. Боят е в разгара си. Атаката се води по фронта, като се обхождат и двата фланга. Положението е критическо.“
Настоява се пред частите на VIII-и Армейски корпус изпратени като подкрепление, да се движат максимално ускорено. Около 13:00 часа колоната на Реджеп паша предприема четвъртата си атака срещу Стоманената батарея, а от фланга атакува за пети път колоната на Шакир паша. В разгара на боя пристига с ускорен марш подкрепление, XXXV-и Брянски Пехотен полк, който поема отбраната на западната и северната позиция.
Възхвалени за храбростта
По този повод генерал-лейтенант Радецки заявява на военния кореспондент на френския вестник „L’Estafette“, А. М. Млоховски дьо Белина: „Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното Българско опълчение, които нямайки боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни.“
Около 18:00 часа защитниците на прохода са устояли и атаките са прекратени. Османските сили са заели изгодни позиции за атака на връх Малък Бедек, връх Демиртепе и връх Демиевец. На следващия ден, 10 август, Сюлейман паша отменя заповедта за нова атака. Организира подробно разузнаване и изработва план за действие на следващия ден.
Особено значима е борбата на 11 август, когато османските сили атакуват по нови направления. Всички атаки са отбити, но положението остава критично. Решителната намеса на средния команден състав спасява положението. Първото подкрепление пристига към 17:30 часа и променя хода на боя.
Резултати и значението на битката
Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава: „Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение.“
Оценявайки бойните качества, проявени на 11 август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до Началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявява: „Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек.“
След няколко дни, на 12 август, командването на Шипченския отряд, усилен с нови подкрепления до 14 820 войници, е поето от генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Възнамерява да подобри позициите с действия срещу командните височини заети от османските сили.
В сраженията участват и 1000 цивилни жители на град Габрово, изпратени на позициите от генерал-лейтенант Виктор Кренке. За техния принос свидетелства военния кореспондент на английския вестник „Daily News“, Арчибалд Форбс пред руския дипломат граф Николай Игнатиев: „Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвователност.“
Завършване на битката
На 13 август състава на Шипченския отряд се прегрупира. Българското опълчение е изтеглено за възстановяване и превъоръжаване в Габрово. С новопристигналия 53-и Волински Пехотен полк руските сили достигат до 14 217 войници и 44 оръдия.
Борбата е за изтласкване на османските сили от връх Акри Джебел и връх Йешилтепе на изходните позиции. Около 7:00 колоната на подполковник Липински овладява връх Йешилтепе. Атакува от движение връх Акри Джебел, но е отбита от колоната на Вейсел паша.
На 14 август колоната на Шакир паша подновява настъплението срещу връх Йешилтепе. След негово флангово обхващане, руските сили се изтеглят на връх Кючюк Йешилтепе. В края на деня двете страни са изтощили силите си за настъпление и преминават към отбрана. Завършва шестдневната борба за Шипченския проход.
От османска страна общо убити и ранени: 223 офицера и 6527 войника. Падналите за свободата на България, след боевете на Шипка, общо убити и ранени български и руски воини са: 108 офицера и 3348 войника.